Разпадането на световната икономика
Какво следва за международната стопанска система? Правдоподобен отговор е, че е почнало да се раздробява. Това е аргументът на Нийл Ширинг, основен икономист на групата в Capital Economics, в неговата премислена нова книга. Раздробяването, отбелязва той, не е същото като „ деглобализацията “. Търговията и другите форми на глобализация може да не се свият доста. Това не би трябвало да наподобява на колапса от 30-те години. Но търговията с съперници ще намалее, а търговията с другари ще се усили. По-конкретно, допуска той, светът ще се раздели сред блок, центриран в Съединени американски щати, и блок, в центъра на който е Китай, с редица необвързани страни, заседнали сред тях, които се пробват да дадат най-хубавото от себе си.
Голяма част от американския политически хайлайф към този момент вижда възхода на Китай като предизвикването на епохата. Всъщност това наподобява е съвсем единствената точка, по която и двете страни са съгласни. Си Дзинпин също направи паралел сред актуалната „ надмощие “ на Съединени американски щати и „ арогантните фашистки сили “ отпреди 80 години, преди срещата на върха с Владимир Путин предишния май. Това са бойни приказки.
Шийринг също по този начин твърди, че Съединени американски щати ще излязат напред от такова накъсване на международната стопанска система. Основното опрощение е, че съдружниците на Америка са по-мощни стопански от Китай, тъй като включват съвсем всички напреднали страни. Междувременно Русия е единственият значим съдружник на Китай. По пазарни цени делът на блока на Съединени американски щати в международния Брутният вътрешен продукт е 68 % против 26 % на блока на Китай. Дори при паритета на покупателната дарба делът на американския блок е 50 % против 32 % на китайския блок.
Противоречива точка, която Шиъринг акцентира, е, че до момента в който доста страни ще желаят да останат отворени и за двете страни, множеството ще бъдат принудени да избират. В последна сметка най-мощните в икономическо отношение страни в света ще останат по-близо до Съединени американски щати, тъй като зависят от неговия чадър за сигурност, неговите пазари и валута, или тъй като, в краен случай, не имат вяра повече на Китай.
Американският блок също е по-икономически разнороден и управлява по-фундаментални технологии, изключително в осведомителните технологии. Китай, както неотдавна сподели, сътвори мощна позиция в сериозните минерали и редкоземните детайли. Но те могат да бъдат сменени в средносрочен до дълготраен проект. Освен това валутите и финансовите пазари на Съединени американски щати и съдружниците са световно незаменими. Китай даже не желае да ги размени, тъй като е мощно противоположен на типа свободна пазарна стопанска система, която биха основали отворените финансови пазари.
Освен това, твърди Шиъринг, Китай също би изгубил повече от Съединени американски щати от една раздробена международна стопанска система. Една от аргументите е, че има систематичен остатък по настоящата сметка. Единствените страни, в които тези средства могат да бъдат вложени безвредно, са Съединени американски щати и техните съдружници. Алтернативата е да се дават огромни заеми на разрастващите се страни, които може да не са в положение да обслужват задълженията си.
Накрая. Икономическият напредък на Китай към този момент се забави и евентуално ще се забавя още повече. Шиъринг даже провокативно твърди, че неговият ритъм на напредък може да се забави до 2 %, съвсем същия като този на Съединени американски щати, частично заради това продължаващо накъсване. Не на последно място, нито един от огромните пазари в света няма да толерира потока от китайски експорт, който заплашва неговата индустриална политика. Ако това е правилно, стопанската система на Китай може в никакъв случай да не стане уверено по-голяма от тази на Съединени американски щати, да не приказваме за американския блок като цяло.
Аргументът, че светът (а затова и международната икономика) е в развой на раздробяване, е верен. Шиъринг също е прав, че остарелият мултилатерализъм умира. Но е доста евентуално той да се окаже прекомерно надъхан за бъдещето на „ блока на Съединени американски щати “ и прекомерно мечешки за икономическите вероятности на Китай.
Една от аргументите за първото мнение е, че Съединени американски щати провеждат самоубийствена офанзива против главните си активи. Сред тях в действителност беше неговата надеждност като съдружник, в действителност като всевъзможен тип сътрудник. Поведението на Доналд Тръмп по отношение на Бразилия, Канада, Индия и Украйна, с цел да назовем единствено четири, унищожи репутацията на страната му като надеждна. Други атакувани активи включват върховенството на закона, поддръжката за науката и нейните велики университети и отвореността към имигрантите. Да, доста страни ще продължат да разчитат на Съединени американски щати. Но в случай че непостоянният метод на Тръмп към света не бъде отритнат, „ американският блок “ може да изчезне. В края на краищата, самата Capital Economics реалокира Индия в лагера на „ необвързаните “ от „ наклонени на Съединени американски щати “.
Друга причина е, че е неточност да се отписва Китай. Ръст от два % е малко евентуален в стопанска система, чийто Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (по паритет на покупателната способност) е към 30 % от равнищата в Съединени американски щати. Това е изключително правилно за Китай, като се имат поради неговите изключителни човешки запаси. Съгласен съм, че сегашният режим води неправилна политика. Но, както Дън Сяопин сподели, даже разрушителните политики могат да бъдат изменени. Обзалагам се, че ще бъдат. Китай няма да приема неприятните стопански резултати за неопределен срок.
Големият въпрос тогава е кой от двамата бъдещи хегемони ще изостави сегашните си нелепости по-рано.
И въпреки всичко тези контрааргументи не трансформират прогнозата на Ширинг за фрагментация. Те просто трансформират евентуалния губещ. Те също по този начин не трансформират очевидната действителност, че един фрагментиран свят е евентуално да бъде рисков. Греъм Алисън и Джеймс Уинефелд пишат, че „ Последните осем десетилетия бяха най-дългият интервал без война сред велики сили след Римската империя “. Ще продължи ли това, в случай че преобладаващите международни сили повярват, че играят игра с нулева или даже негативна сума?
Дори и без сходни бедствия, един разпадащ се свят ще бъде по-труден за ръководство за всички. Отсъствието на Съединени американски щати от неотдавнашните договаряния за климата е ослепителен образец. Можем да обсъждаме дали Китай или Съединени американски щати ще се оправят релативно по-добре в подобен свят. Но вероятността е всички да се оправят по-зле в безусловно изражение.
Следвайте Мартин Улф с и нататък
